Имате думата
Веселин БайчевЗа едно постановление, което е терористичен акт срещу българската култура
24.07.2010
В социалната мрежа Facebooc компютърът обикновено ме пита какво мисля. От Министерство на културата (Министър, заместник министър, "експерти") не ме питат. Противно на изявленията си от преди седмици, (които ще станат месеци), днес те са извадили колбасарския нож, започват да режат и изхвърлят, а същевременно да лепят останалите парчета като едновремешните биотехнологични гении Мичурин и Лисенко.
В резултат на техните упражнения ще се появят някакви "интелектуални" Франкенщайни: "Театрално-музикален продуцентски център" (Варна), Музикално-балетен център (София), театър, разкрачен на 100 километра, друг - странна смесица на кукли, живи актьори, етнически изпълнители. (Какво ли име ще завоюва Кърджалийското "нещо": "Иван Лятифов" или "Кадрие Димова" - моля за извинение към паметта и на двамата културни дейци - родопския славей Кадрие Лятифова, майка на Министър, и големия български актьор Иван Димов).
Само преди три месеца театралът-полковник, а днес зам. министър Митко Тодоров, тогава председател на БАРОК, заяви на една среща с музиканти по повод несъстоятелните критерии за оценка на дейността на институтите: "Ние разбираме разликата между театър и опера; ние с вас сме от едната страна на барикадата" (т.е. артисти и музиканти.)
Ставайки зам. министър, той, като в "Приказка за стълбата" на Смирненски, забрави що е бил и услужливо предложи на Скулптора да му наточи горецитирания нож, - първо срещу музикантите.
Мисля, че по-тежки времена не е имало, не само за българската музика и култура. Връщаме се (върнаха ни) в средата на двайсетте години, когато Йосиф Хербст беше застрелян на улицата, Христо Ясенов и Гео Милев бяха изгорени и т.н. Да не забравяме, че Хитлер дойде на власт също с ИЗБОРИ. И тогава се разправиха с "интелектуалците" или чрез лагерите или ги принудиха да емигрират, останаха само възрастните и съгласните (справка: Брехт и Хиндемит срещу Фуртвенглер и Рихард Щраус). И тогава се появи младото Караянче с нацистка книжка, с много малък номер, за да скъса нервите на престарелия Фуртвенглер.
Всъщност имаше един момент, когато новосъздаденото Министерство на културата през 1964 г., оглавено от ветеринарния д-р Петър Вутов, съкрати една трета от театрите в България и пет симфонични оркестъра. Мина време и те възкръснаха под една или друга форма. И съществуват до днес. Че се родиха и други. Днес управляващите "демократи" искат да повторят упражнението.
От друга страна: на времето "комунистите" предупредиха Стефан Цанев, че няма да го убиват, а просто 10 години няма да го издават и ще бъде забравен, днес назначеният от Министъра до конкурс "интендант" на НМТ "Стефан Македонски" предупреждава от името на същия Министър един от първите певци и синдикалист в театъра, че ще бъде запратен на дъното на провинцията и никой повече няма да чуе за него.
Мисля още, че ние, музикантите, сами сме си виновни, защото всеки се е хванал да спасява собствената си черга. Някой етнопсихолог (или цял център) много добре ни е изчислил. Тук имам и конкретен въпрос: къде е Варна (с Борислав Иванов, скрит зад гърба на директорката Димова, приятелка на парламентарната председателка на Комисията за култура Даниела Петрова), къде е Бургаското ОФД, в което всички треперят от всевластния си директор, къде са софийските музиканти от Филхармонията, Радиото, Операта. СБМТД на проф. Захариева най-после разбра, че става нещо лошо.
А лошото дойде именно преди 10 месеца, когато Министърът на финансите започна ефективно и противозаконно да обсебва собствените приходи на институтите, използвайки "разрешителния" режим на системата СЕБРА, върза ръцете и краката на директорите (забрани им всякакви граждански договори и други разходи над определен минимален лимит, дори и режийните) и им каза: "Ха сега бягайте" и след известно време учудено констатира: "Ама вие не можете да бягате?!" И реши: "Значи ще трябва да ви отрежем краката."
Медийното пространство се изпълни с лъжи, измислени от някого (вероятно съветници и експерти) и мултиплицирани от не дотам осведомените вишестоящи: в Италия имало една (после станаха пет) опери, а в България - 8; не можело във всяко село да има опера и театър и т.н. Официална справка в италианското посолство показва, че в Италия има 12 (дванадесет) оперни театъра на пълна държавна издръжка, 14 - на смесена - държава + провинции и още ... до 48.
Какво мисля, ме пита компютърът.
Мисля, че т. нар. реформа трябва да започне обратно. Ето някои от стъпките:
1) Стопиране на проекта за постановление.
2) Освобождаване на директорите от системата СЕБРА (с Постановление или закон!)
3) Създаване на смислени, диференцирани критерии за оценка на дейността на директорите - мениджъри, (а не по "счетоводна" система от седемдесетте години)
4) Превръщане на институтите в регионални, със законови задължения (ако има политическа воля да се изработи такъв закон); но законът да задължава и общините, а не само институтите в региона, не само в седалището, да участват във финансирането, (как може Гюргево да сключи договор с ОФД - Русе за осем концертни програми в сезон, а Силистра, Свищов, Бяла и Тутракан и пр. да не могат?)
5) Да се създаде законовата възможност за желаещите да подпомагат културната политика на държавата частни фирми отделените суми да се считат за реинвестиция, а не за "спонсорство" и размерът им да не бъде обвързван като процент от печалбата. Смисълът: да се създаде възможността капитали да протичат не вертикално: данъци - бюджет - преразпределение към "разпоредителите", а хоризонтално - от източника към ползувателя.
6) Дейците от високите управленски равнища да престанат с некомпетентните си изявления, които биха могли да се квалифицират като лъжи, с които се опитват да настройват "широките" народни маси в своя полза, аргументирайки по всички линии несъстоятелно намеренията си за посичане на институции и хора.
Знам, че идеята за хоризонтално протичане на финансови средства за финансовите министри е еретична, но е единствения възможен път, който води нагоре. Другите водят до унищожение, - кога с по 10 % годишно, кога с поредната "реформа", като тази от 1999 г., кога като сегашното "оптимизиране", "преструктуриране" и пр. измислици на скудоумни "експерти".
И едва тогава, когато някой директор-мениджър не е постигнал ход нагоре на поверения му институт, да бъде административно наказан, като му се забрани по съдебен път да заема ръководни постове, а не да бъде преместван да разсипва друг институт, защото бил "наш" човек.
"Експертите" и техните началници трябва да знаят още, че Русенска, Варненска, Пловдивска, Плевенска и др. филхармонии, Арабеск, НМТ "Стефан Македонски" и пр. не са само прост сбор от музиканти, певци, балетисти с "някакви си претенции", чиято работа "не е да кадруват", а български запазени интелектуални и търговски марки.
И Министерството на културата, като не може да им осигурява нормален живот в България и ако имаше свестни "експертни чиновници", можеше да се погрижи за по-добрия им мениджмънт зад граница, както правят руснаците и румънците. Защото това е и експортен продукт!
Ако имаше, - ама няма. Затова прибягва до външни фирми за изработване на оценки, анализи, стратегии и други сложни понятия, недостъпни за получаващите заплати вътре в Министерството.
Мисля, че проектът за Постановление е ТЕРОРИСТИЧЕН АКТ срещу българската култура, българския дух, българското изобщо, който трябва да бъде осуетен. И понеже това не е в компетенциите на МВР, е задължение на българската общественост.
Веселин БАЙЧЕВ, диригент
afera.bg
В социалната мрежа Facebooc компютърът обикновено ме пита какво мисля. От Министерство на културата (Министър, заместник министър, "експерти") не ме питат. Противно на изявленията си от преди седмици, (които ще станат месеци), днес те са извадили колбасарския нож, започват да режат и изхвърлят, а същевременно да лепят останалите парчета като едновремешните биотехнологични гении Мичурин и Лисенко.
В резултат на техните упражнения ще се появят някакви "интелектуални" Франкенщайни: "Театрално-музикален продуцентски център" (Варна), Музикално-балетен център (София), театър, разкрачен на 100 километра, друг - странна смесица на кукли, живи актьори, етнически изпълнители. (Какво ли име ще завоюва Кърджалийското "нещо": "Иван Лятифов" или "Кадрие Димова" - моля за извинение към паметта и на двамата културни дейци - родопския славей Кадрие Лятифова, майка на Министър, и големия български актьор Иван Димов).
Само преди три месеца театралът-полковник, а днес зам. министър Митко Тодоров, тогава председател на БАРОК, заяви на една среща с музиканти по повод несъстоятелните критерии за оценка на дейността на институтите: "Ние разбираме разликата между театър и опера; ние с вас сме от едната страна на барикадата" (т.е. артисти и музиканти.)
Ставайки зам. министър, той, като в "Приказка за стълбата" на Смирненски, забрави що е бил и услужливо предложи на Скулптора да му наточи горецитирания нож, - първо срещу музикантите.
Мисля, че по-тежки времена не е имало, не само за българската музика и култура. Връщаме се (върнаха ни) в средата на двайсетте години, когато Йосиф Хербст беше застрелян на улицата, Христо Ясенов и Гео Милев бяха изгорени и т.н. Да не забравяме, че Хитлер дойде на власт също с ИЗБОРИ. И тогава се разправиха с "интелектуалците" или чрез лагерите или ги принудиха да емигрират, останаха само възрастните и съгласните (справка: Брехт и Хиндемит срещу Фуртвенглер и Рихард Щраус). И тогава се появи младото Караянче с нацистка книжка, с много малък номер, за да скъса нервите на престарелия Фуртвенглер.
Всъщност имаше един момент, когато новосъздаденото Министерство на културата през 1964 г., оглавено от ветеринарния д-р Петър Вутов, съкрати една трета от театрите в България и пет симфонични оркестъра. Мина време и те възкръснаха под една или друга форма. И съществуват до днес. Че се родиха и други. Днес управляващите "демократи" искат да повторят упражнението.
От друга страна: на времето "комунистите" предупредиха Стефан Цанев, че няма да го убиват, а просто 10 години няма да го издават и ще бъде забравен, днес назначеният от Министъра до конкурс "интендант" на НМТ "Стефан Македонски" предупреждава от името на същия Министър един от първите певци и синдикалист в театъра, че ще бъде запратен на дъното на провинцията и никой повече няма да чуе за него.
Мисля още, че ние, музикантите, сами сме си виновни, защото всеки се е хванал да спасява собствената си черга. Някой етнопсихолог (или цял център) много добре ни е изчислил. Тук имам и конкретен въпрос: къде е Варна (с Борислав Иванов, скрит зад гърба на директорката Димова, приятелка на парламентарната председателка на Комисията за култура Даниела Петрова), къде е Бургаското ОФД, в което всички треперят от всевластния си директор, къде са софийските музиканти от Филхармонията, Радиото, Операта. СБМТД на проф. Захариева най-после разбра, че става нещо лошо.
А лошото дойде именно преди 10 месеца, когато Министърът на финансите започна ефективно и противозаконно да обсебва собствените приходи на институтите, използвайки "разрешителния" режим на системата СЕБРА, върза ръцете и краката на директорите (забрани им всякакви граждански договори и други разходи над определен минимален лимит, дори и режийните) и им каза: "Ха сега бягайте" и след известно време учудено констатира: "Ама вие не можете да бягате?!" И реши: "Значи ще трябва да ви отрежем краката."
Медийното пространство се изпълни с лъжи, измислени от някого (вероятно съветници и експерти) и мултиплицирани от не дотам осведомените вишестоящи: в Италия имало една (после станаха пет) опери, а в България - 8; не можело във всяко село да има опера и театър и т.н. Официална справка в италианското посолство показва, че в Италия има 12 (дванадесет) оперни театъра на пълна държавна издръжка, 14 - на смесена - държава + провинции и още ... до 48.
Какво мисля, ме пита компютърът.
Мисля, че т. нар. реформа трябва да започне обратно. Ето някои от стъпките:
1) Стопиране на проекта за постановление.
2) Освобождаване на директорите от системата СЕБРА (с Постановление или закон!)
3) Създаване на смислени, диференцирани критерии за оценка на дейността на директорите - мениджъри, (а не по "счетоводна" система от седемдесетте години)
4) Превръщане на институтите в регионални, със законови задължения (ако има политическа воля да се изработи такъв закон); но законът да задължава и общините, а не само институтите в региона, не само в седалището, да участват във финансирането, (как може Гюргево да сключи договор с ОФД - Русе за осем концертни програми в сезон, а Силистра, Свищов, Бяла и Тутракан и пр. да не могат?)
5) Да се създаде законовата възможност за желаещите да подпомагат културната политика на държавата частни фирми отделените суми да се считат за реинвестиция, а не за "спонсорство" и размерът им да не бъде обвързван като процент от печалбата. Смисълът: да се създаде възможността капитали да протичат не вертикално: данъци - бюджет - преразпределение към "разпоредителите", а хоризонтално - от източника към ползувателя.
6) Дейците от високите управленски равнища да престанат с некомпетентните си изявления, които биха могли да се квалифицират като лъжи, с които се опитват да настройват "широките" народни маси в своя полза, аргументирайки по всички линии несъстоятелно намеренията си за посичане на институции и хора.
Знам, че идеята за хоризонтално протичане на финансови средства за финансовите министри е еретична, но е единствения възможен път, който води нагоре. Другите водят до унищожение, - кога с по 10 % годишно, кога с поредната "реформа", като тази от 1999 г., кога като сегашното "оптимизиране", "преструктуриране" и пр. измислици на скудоумни "експерти".
И едва тогава, когато някой директор-мениджър не е постигнал ход нагоре на поверения му институт, да бъде административно наказан, като му се забрани по съдебен път да заема ръководни постове, а не да бъде преместван да разсипва друг институт, защото бил "наш" човек.
"Експертите" и техните началници трябва да знаят още, че Русенска, Варненска, Пловдивска, Плевенска и др. филхармонии, Арабеск, НМТ "Стефан Македонски" и пр. не са само прост сбор от музиканти, певци, балетисти с "някакви си претенции", чиято работа "не е да кадруват", а български запазени интелектуални и търговски марки.
И Министерството на културата, като не може да им осигурява нормален живот в България и ако имаше свестни "експертни чиновници", можеше да се погрижи за по-добрия им мениджмънт зад граница, както правят руснаците и румънците. Защото това е и експортен продукт!
Ако имаше, - ама няма. Затова прибягва до външни фирми за изработване на оценки, анализи, стратегии и други сложни понятия, недостъпни за получаващите заплати вътре в Министерството.
Мисля, че проектът за Постановление е ТЕРОРИСТИЧЕН АКТ срещу българската култура, българския дух, българското изобщо, който трябва да бъде осуетен. И понеже това не е в компетенциите на МВР, е задължение на българската общественост.
Веселин БАЙЧЕВ, диригент
afera.bg
Още статии:
ВАШАТА ГЛЕДНА ТОЧКА
Няма коментари
** Обидни и неуместни коментари ще бъдат изтривани незабавно